Все така сме- в ширпотреба,
с дрехи втора употреба,
правим борчове дузина
и слугуваме в чужбина,
пращаме навън децата си-
от дома и от страната си,
радваме се не на внучета,
а на уличните кучета,
сам- самички си говорим
и със съвестта си спорим,
вечер си броим стотинките,
разтреперили мартинките,
някои публично се палят,
други вътрешно изгарят,
и така е всеки ден...
хлябът, пълен със глутен,
и напитки подсладени,
и месата оцветени,
зеленчуците с Ге Ме- та,
във храната- само Е- та...
без да искаме се тровим,
във контейнерите ровим,
с приспивателни заспиваме,
бавно се самоубиваме...
И си задаваме загадка стара...
Къде сбъркахме, мамка му стара!