автор: jantreya

Омръзна ми да бъда вечно чужда
навсякъде – сред хората, пред себе си.
Едва ли нужно е да се събуждам
когато се преструвам на погребана.
Омръзна ми да бъда вечно жадна,
на крачица от извора на думите,
а сянката в краката ми припаднала
да трият безпощадно нови гуми.
Омръзна ми да бъда стъпалата
на стълбата наречена за другите,
а мен да ме премита нощем вятърът
от стъпките, листата и влечугите.
Омръзна ми понеже ми е страшно
безличното, невидимо умиране.
Прилича на насилие домашно,
на договор (сгрешен) за анулиране.