автор: ZAGORA

Ако през точица се шмугна във пространството
ще те открия в някой бъдещ ден,
ще те разголя с казващи очи.
А ти от любовта ми осветен
ще блеснеш като кълбовидна мълния
и ще започнем да се стичаме
и да се вливаме един във друг,
подвластни на невероятна химия.
През плач и смях ще се наричаме
с ония малки сладки имена,
които само влюбени изричат.
Трогателно по детски ще пледираме,
че Космосът не знае по-велика
от нашата любов.
Ще бъде миг на съзерцание и зов.
Ще ти покажа колко истинска изглежда
душата ми, замесена от светлини и сенки.
Когато целувам зад ухото тъмната ти бенчица,
ще бъбря с гукащ глас като бюлбюлче,
с ръцете си ще топля раменете ти,
а ти ще галиш светлите ми кичури
по-благоговейно от докосване до Бога.
Аз знам,ще те намеря в бъдещ ден.
Любов, ще дойда! Чакай ме и вярвай в мен