автор: rumpel

Неделя:

Гледам Първа програма
и вися като ряпа.
Теб обаче те няма
и е празно на скайпа.

Понеделник:

Ти отнейде яви се,
пред очите се случи.
- Где си, мило? – написах.
Отговор не получих.

Вторник:

Седмица се терзая,
че не ми отговаряш.
Появиш се, накрая,
аз- прикрита - затварям.

Сряда:

И играта – тревога –
е на котка и мишки.
Нервите са залога
със безбройни въздишки.

Четвъртък:

Гледам Втора програма
с новините от сайта.
Теб отново те няма,
мълчалив ми е скайпа.

Петък:

Вече нула минава,
аз се готвя да лягам.
Ти тогаз се явяваш,
ала аз ще избягам.

Събота:

Този план се повтаря
ден след ден – многократно.
Двама с тебе се гаврим
и не ни е приятно.

Но:

Седмицата отмина
някак странно горчива.
А до шест и половина
даже Господ почива.