...и моля те Любов, не си отивай.
С пелената си покрий света и го обичай лудо.
Люби се с него, като за последно.
Целувай децата му и ги пречиствай.
Бъди Любов, залъка насъщен-
нахрани душите с обич.
Трапезата не вдигай...
Нека се помолим и
прошката да стане делник.
Измий Любов, срама безпътен.
Изкъпи го до невинност.
Облечи го в нежност.
Направи го скромен и смирен, и светъл.
Разпечатай го в листовки и го разхвърляй.
Най-подир, но не и за последно,
запали въглени в сърцата,
за да не умрем от студ без време
в мрака необятен.