автор: silvina84

В двамата илюзии се раждат.
Няма труден избор. Има само страх.
Не успя да видиш колко страдах –
няма късна спирка. Има само прах…

В двата случая все бягаме.
Няма вечен спомен. Има само грях.
Няма смисъл вече да оставаме –
нас ни няма. Има само тях…

В грешните завои се надлъгваме.
Няма вечен смисъл. Има само свят.
Моят свят обаче е на съмване –
няма късна обич. Има само бряг…