автор: giro

Днес видях едно прекрасно есе против ерзаците. Реших, че внушенията там са неоспорими. После видях, че са породили спор. Мисля си, че не са били съвсем разбрани. Нали тогава спорим – когато всъщност не разбираме. Кой знае, може пък аз да не разбирам. Но не искам да споря.
Казвам, че и аз не харесвам БГ Хелоуин-а, както комичния БГ Свети Валентин, роденото в родната традиция БГ Тамплиерство и прочие... Дълбокият комерс, проникнал на клетъчно ниво в изтерзаното човечество прегази необратимо, всичко, което не може да се осребри...
Тъжен съм, както бях тъжен, когато на трети юни, тази година написах едно есе. Споделям го с вас, понеже нескромно ми се стори, че може да добави още нещо по темата с честванията...
Ето го и него:

Не мисля, че образованието ни преди /вече доста спорният/ 10-ти Ноември, беше непременно лошо. Идеологическата червена стая, в която се намирахме в онези десетилетия, обезцветяваше много от останалите краски, но все пак имаше добри неща.
Не, няма как да съм носталгичен, щом имам претенции, че мисля, но бих искал да съм що-годе точен.
И така, спомням си иначе развиващата мисленето рубрика в обучението ни по литература: „Отговор на литературен въпрос”.
Много ме мъчеше туй нещо. А досега ме мъчи чуденката защо аджеба се казваше „литературен” този въпрос. Е, то обяснението може да е ясно и на прима виста, но на мен ми се струва, че няма как да е съвсем изчерпателно - въпросите в литературата, на които бяхме призвани да отговаряме, всъщност бяха само привидно литературни. Сред тях имаше добри, глупави, червено идеологически, скудоумни, а и натъртващо недоумяващи...
От последната категория беше въпросът „Защо искам да съм като Ботев?” !!!
Сетих се за тази тема покрай вече безшумно отминалата Паметна дата, за която националната памет, видно, е в амнезия.
Е, аз не искам да съм като Ботев. Така отговорих и получих двойка. Сега търся реванш, но знам, че пак ще получа същата оценка.

ХРИСТО БОТЕВ!
Главните букви са твърде миниатюрни за изписване на това име.
Кое не е казано за него – гениален Поет, отчаян, но пламтящ Революционер... Тръбящ Глас против Неправдата. Не само Онази, която трябваше да се премахне с кремъклийки и черешови топчета, а и против Тази, която го уби – страхът да не си загубим шагренираните кожи и мизерния уют... Това е Великата Неправда - Бог ни е създал свободни, но още в люлката ни учат, а сетне чудесно се учим и сами, как да бъдем роби.
Майната й на свободата, давайте салама!
Нямаше ли един друг исторически луд, който векове по–рано скърбеше по темата в дискусия със същата тази Неправда, а тя за благозвучие се наричаше „Санчо”? И за този шантав хидалго по принцип сме учили, нали?! Но пък добре, че продават салам, та продуктовото му позициониране на екрана да ни напомни, че все пак го е имало някога въпросният херой.

Та, как да бъдеш като БОТЕВ?
Кой пример от неговите живот и дело може да се свърже с нашите человечески стремленийца? Ще говорим ли възторжено, ясно и открито, ще сочим ли с огнен пръст повсеместните простотии и мародерстване, ще мизерстваме ли в изгнание поради това? Ще се качим ли на Радецки? А Българската земя, която ни е скъпа само в рекламите и от която се чудим как да избягаме, ще я целуваме ли?
Хайде, хора, Човекът БОТЕВ го няма, но и никога не го е имало! Имаше една Звезда, която се спусна от небето, заради нашето щастие. Веднага я стъпкахме и досега продължаваме да я тъпчем.
Ето, на Втори юни 2014 година в гр.Калофер сирените ни напомниха този позор – мълчаха, поради техническа неизправност. В моя град пък тези пищялки извиха протоколно като наемни гробищни оплаквачки, но дори не бяха чути от блаженстващите в своя комфорт електоратчици.

Не искам да съм като БОТЕВ!
Няма как и да бъда.
Питам се обаче – обичате ли нощното небе в Балкана, там – на върха на Свободата? Там, където, щом настане вечер, месецът изгрява, а звездите обсипват свода небесен. Гората шуми, вятърът вее..., но няма кой да запее хайдушка песен...