автор: ehnaton

Тази есен не е като предните есени песенни, въпреки че
непрестанни мъгли, и небето е сиво и мрачно, и често вали,
цветовете са същите – жълто, червено, кафяво - когато пече,
но това не ме радва особено, за да съм искрен - не ме и боли.

Все едно ми е, няма значение тази природа... Красиво било...
Много важно. И аз съм красив. И какво от това? И ми пада косата.
Като есен и аз съм подложен на време, на смърт и на тление, но
ще възкръсна, а в царството Божие никога няма да падат листата.

Не се знае, разбира се, нищо. И може би в ада ще гния безкрай
като тези листа във краката ми струпани, смачкани, кални и влажни...
Тази есен не е като предните есени песенни, а е комай
пред очите ми символ оставен от Бога за нещо, което е важно.