автор: Asenov

Тя за мен е нещо свято.
Чувствам се като перце,
тръгна ли пак из полята –
мед ми капе на сърце.

По-далеч от градска врява
най-щастлив съм, то се знай.
Лудо в близката дъбрава
катеричка си играй.

Да се скрие в храсталака
там сърничката търчи.
С клюна здрав кълвачът трака,
че е работлив личи.

Отдалеч ме поздравява
с дружна песен птичи хор.
И орел се появява
сред небесния простор.

Слънчев връх, доскоро снежен,
да го стигна ме зове.
Не изкуствени, а свежи
хапвам горски плодове.

В сенките на лес разлистен
влизам също като в храм.
Зажаднял от извор бистър
пия истински балсам.

На поляната широка
се усмихнали цветя.
Седнал съм, а нависоко
си представям, че летя.

С ароматен лъх се диша
въздуха – прозрачно чист.
Стихове наум си пиша
в паметта, а не на лист.

За това щастливо време
възхвалявам роден край.
Шест дни страдам в ада земен,
а на седмия съм в рай.