автор: mihala

Не плачи,не плачи,
мое лунно дихание.
Не остави ли някъде
моя любим ?
Не забрави ли истини-
икреност свята и пламенна?
Не забрави ли чувства,
всред взора незрим ?

Плаче тихо капчука
до покрива прашен.
Плахо клони разклаща,
отлетяла любов.
Но желания святи
отново подхващат
малка пролетна песен
сред простора любим.

Трепват пролетни листи
и чувства крилати
полетяват на воля
да посрещнат деня.
А тъгата отново,
тревога незвана,
пак почуква, самотна,
на мойта врата.

Плачат пролетни листи...

30.10.2014г