автор: thestranger

Как силно съм се вкопчила във теб,
как вярвам, че насила те задържам,
но тази обич се разкъсва всеки ден
и аз усърдно всяка вечер я закърпвам.

Как си играем на щастливо разделени
в душите си, преди да е реално.
И като кръв отровена в студени вени
залъгваме се тъжно театрално,

а краят е един и ти го знаеш.
Узрял е в теб, преди да изречеш
онези думи, че макар да се разкайваш,
е време вече кротко да си тръгнеш.

А аз като един шивач на любовта,
изпрела от търпение конец,
съм седнала да залича с игла
пролуките от нощния молец.

Не е роден уви такъв шивач,
при който от отломки обич се крои,
щом пукотът на черния кълвач
последните секунди отброи

на обич, дето като шепа пясък
си стиснал в длани, а изплъзва се за миг.
И всяка част разбива се със трясък -
руши любов, облечена във навик.

Надбягваме се с волята съдбовна
да не отнеме и последната ни тръпка,

... а аз все тъй одеждата любовна
опитвам да съшия с нова кръпка...