Капят листата пожълтели,
времето навъсено мълчи,
дори увехнали са лилиите бели,
кос сред дърветата цвърчи.
А къде си ти моя ненагледна любов-
ненадейно изостави ме сред здрача
не чуваш моя отчаян зов,
сякаш предал си ме на палача.
За теб вече нищо ли не знача
или гониш други върхове?
Защо ме караш тъжно да плача
и да потъвам в други светове?
О,мой,Супер върни се назад
не изоставяй любовта ни в този ад.
За теб ще направя поврат
ще те обичам докрай-като пират.