автор: Rodenavlotos

Едно местенце в мен живее във очакване.
Отдавна още - може би от терциера.
Не мисля, че е някакъв проблем. Не се оплаквам.
Аз просто знам - началото и краят ми ще се намерят

в това местенце, с вид на малък залив,
покрито с пясък - около лагуна синя.
Прибоят само, като мъж на първа среща гали,
обсаждащ непревзетата невинност.

Кое ли е, което корените на живота храни,
така, че още да не бърза да си иде?
В самото чакане е, мисля си, очарованието -
море, надяващо се най-подир да види,

поточето, водите му през девет планини довлякло
до мястото, което е сънувало.
И, ако някой ден открия стъпки някъде,
ще разбера, че краят е доплувал.