автор: Bockpece

Те тичаха така,
че да изпуснат автобуса,
а спирката това и чакаше –
разходка по нищо неподозиращи влюбени,
заети да показват,
че не помнят времето един без друг.
Приятно уморена,
тя влезе във вътрешен джоб,
пълен с продупчени билети –
като тези, с които я посипваха.
„Ами да! Как досега не се беше сетила –
с тях може да играе на домино,
когато й е сухо. Ще покани и вятъра...”
Шум от разделяне на устни
и отваряне на врати
я накара да скочи бързо от джоба,
точно върху плочката „бомба”.

Звънчетата на онзи шут – дъждa
дрънчаха все по-силно и по-силно,
и по-силно...