автор: daro

Небето е Водолей...
„всички рибки плуват
само пържените, не”

Спомни си далечното дете,
което зад завесата дочу –
„Що не си начукаш прозореца, бе!”
Помисли си, че театърът е гей
и му нахлузи нощницата на цветя
пропита с розови сълзи.

Обточи нов репертоар.
Напълни слънчогледовите си очи
с олово.
Мизансцена се покри с гилзи.
На залеза постави портокал
с тиктакащ механизъм.
Финалът си събра корите.
И на премиерата...
разпра й се кулисата.

Почервена водата
от мъждукащия капиляр
разпукан в Млечното око,
с дълготрайност на
джудже.

Брат, полудяваш ли сега
или нещо с теб се случва!?

О, да – дежурният въпрос!
Написах драма за това,
(неволна грешка – екшън)
как на ореха
черупката му пръсват.
И как хаванчето
звъни два пъти –
в началото, за смях,
в края – за тревога.

И да е забавно...
чети забавено,
както армии на мравки
пъплят
и те налазват...