автор: pleshivche

Аз знам, че някой ден ще си отида
от този свят, където спряла съм
за малко, колкото да мога, на теб
живот да дам, а ти на моя – смисъл,

поне светулка да съм, ако не маяк
за стъпките ти в път бодлив улисани
и после тихо ще си тръгна, когато
във любовта намерила си пристан.

Не ми щадиш тревогите - закърпени
с конци от съжаление, подаръци
бездушни с времето - оскъдно и
напрегнато, през поглед син-зеленоок

току-така не извиняваш, но Бог
да ме опази, дори за миг, ако това
съм търсила, ако дори с едничък стон
небрежно съня ти съм прекъснала.

На дните ти минутите не искам
да подреждам. Секундите, обаче, ще броя
с очакване и в следващите ми животи, даже,
отново точно ти да бъдеш моя дъщеря.