автор: jantreya

Това не е събуждане, аз просто рестартирам,
а щом изгрее слънцето, творец съм и създание.
Живея в паметта си, но някак си прозирам
в "ъпгрейдвано"- различно, съвременно издание.
Сънливо влизам в лоното на предстоящи дързости.
Нахъсвам си инстинкта за куп предизвикателства.
Деня си редактирам спокойно и без бързане.
Залагам на почтеност, но чакам и предателства.
А вечер оцеляла и доста по-натегнала,
от страхове, амбицийки, възторзи и терзания,
изпускам си умората и кротичко полегнала
изключвам се от мрежата на днешно съзнание.