Ще стана рано при изгрев,
когато росата е буйна,
когато звездите са скрити.
Ще ида при живия извор –
извор с води песноструйни,
извор с води ненапити.
Очите си ще измия,
да виждат всичко без спънка.
Три пъти вода ще пия
да е гласът ми по-звънък.
Снагата си ще наплискам,
ще взема слънце във длани,
в косите със смях искрен
от ментата ще закича.
Ще търся и ще намеря,
някой, който не ме е мамил,
някой, който ще ми е верен
и може би ще ме обича.