автор: pleshivche

От пясъчници сътворена кула
на чувствата ми претендира да е храм.
ревниво в себе си ги сбира,
и с мъртви водорасли ги привързва там.
Вълни и слънце я обсаждат,
обстрелват я със перли и лъчи,
с целувки влажни я подкупват,
отмъквайки ронливите стени.

С молитва за безвремие се срива,
на глухи богове пренася в жертва сетен стон,
а чувствата със крясък си отиват,
под мъртви камъни да дирят дом.