автор: rady

Есента е висока. Не стигам до нея...
А не мога да литна все още.
Не допущам сълзите във мен да узреят,
не подписвам обратната поща.

Есента прелъсти ме. С очи на кошута!
Търся нейните слънчеви дири...
Все още откривам, още се лутам
по нечии чужди пунктири.

Есента е на пръсти. Каква балерина!
Не успявам да вляза във ритъм.
Подредих чернобелите снимки на скрина
и годините тихо доплитам.

Есента умори се.Не искам да тръгвам.
Всяка вечер играя рулетка,
хвърлям зарове, по детски послъгвам
и очаквам последната сметка!