автор: jantreya

О, състояние, в което светът пред мене се разтваря.
Отпускам се. Мигът е млечен. Опивам се от красотата.
В очите светлина приижда. Почти без пламък и ме изгаря.
Превръщам се на огън течен сред лоното на тишината.
Потоци цветове и форми текат по мен и си играят.
Сред полусенките потъвам. Забравям даже самотата,
а капчиците на възторга от нищото шедьоври ваят
и вързват онзи миг блаженство за ръб на края на земята.
Материята трансформирам с гласа си в песни многозвучни.
Добро и зло, душа и мисъл в едно усукани навеки.
Живея в дъното на цвете и цветето на обич уча,
а тичинките му блещукат. Рисуват дъхави пътеки.