автор: erka

Бе приказка, но всяка приказка
съдържа в себе си
разпадащ я отвътре глас...
/Радослав Коцев/

Оставил си го -
глътка мъжко вино
на дъното на чашата...
От тежкото.

...и само глътка стига
да си запаля
огън кехлибарен
и топлината му да се разлее
по пръстите на тишината.
Да приютя в далечния й шепот,
невинността на първите снежинки,
и със парченце есенен пастел
да нарисувам хризантеми
във очите им...

...а те,
да залюлеят нова приказка...