автор: argonyk

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.

Живее в църквата ни кукумявка.
Напукаха се старите икони.
По котешки, захвърлил килимявка,
добрият поп през август се разгони.

Небето през октомври пак прокапа
като ръждясала градинска лейка.
Махленската клюкарка с думи хапе
вдовицата, несложила жалейка.

Смъртта до тук круиза си отлага
(животът явно има здрави плещи).
Жената на учителя избяга
с крадеца на коне и скъпи вещи.

По старому луната в жълто свети
и пълни с рими старата писалка.
Най-грозният от всичките поети
написа стих за своята русалка.