автор: apostola

В живота си съм бил със много хора
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.

Но идват те при мен и си отиват...
И тръгваха си те по своя път.
И даже спомените ни изстиват
преди и чувствата им да заспят.

И аз по своя път така съм тръгвал
и съм се срещал с хора пак добри.
Със нови връзки съм се пак обвързвал.
Не виждах, че косата ми сребри.

А само моите си близки вкъщи
остават винаги до мен и с мен.
И в пътищата ни едни и същи
живота ми стои непроменен.

Ще бъда все със всичките до края
със този скъп и близък мой народ.
Защото ще се видиме във Рая...
Смъртта е раждане за друг живот.