автор: yoro

Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
когато дойдат властно думите на среща?
Оттук до болката е тънко разстояние
и всяка тежка стъпка може да е грешна.

Ще се смалиш ли до безгласен силует,
ако в сърцето ми си станала голяма?
Когато всеки звук е от взаимността отнет
освен безмълвието нищо друго няма.

Ще се стопиш ли до дихание на шепот,
когато всеки жест усещане навява?
Когато всичко трудно става много леко,
а от мъглите нито капка не остава.

Не искам да ми казваш всичко. Замълчи.
Безкрайността е по-красива непозната.
Не са ни нужни думи, имаме очи.
Не говори сега, а слушай тишината.