- Алени седни и си сложи колана, влизаме в плътната атмосфера – откакто се запиляха баща им и майката на Алени, Еридиан* винаги я водеше със себе си. Той не харесваше особено втората жена на баща си, но откакто се появи Алени проявяваше търпимост.
После изведнъж повечето Стихиини просто изчезнаха. Не се почувства изоставен, почувства облекчение. Алени беше добро дете, не създаваше проблеми и обичаше да лети. Беше готова да се качи на всичко което имаше криле в атмосфера или да подкара каквото и падне с двигател в безвъздушна среда. И резултата не закъсня, цели две години преждевременно получи покана от Академията. После в ГВКФ* я прилапаха като топъл хляб. Той я последва с неохота, още тогава в него гнездеше недоверие към Древните.
***
Атила Артемов пръв прекрачи през люка на свръзката, Алени направо си глътна езика като го видя, да си признае честно Еридиан също изпита особена симпатия към светлия землянин:
- Батко, кой е този?
- Не се занимавай с тях, тези са от корпуса за бързо реагиране на Земята, варвари. – крехкия опит да отклони Алени от новопристигналите, обаче претърпя пълен крах. Вместо това в очите на сестра си видя как се роди блясъка на едно ново любопитство. Още на другия ден Алени се зае с въпросния „варварин” лично и изправи цялата база на нокти, но добре че стана така. Капитана се сдоби с най верния приятел който би могъл да има в живота. Един от малкото му хубави спомени.
После нещата рязко тръгнаха в лоша посока. Стаи се сред най-нишите прослойки на съществуването и зачака. И сега, когато почти бе загубил вяра и надежда, отмъщението само почука на вратата му. Взело облика на малката му сестра и характера на единствения човек на света които можеше да счита за свои брат. Под миловидната прилика с Алени малката носеше дивия нрав на Атила. И само благодарение на желязната воля и вродена деликатност прелели от майка и, успяваше умело да удържи суровата си същност на разярен барс*, който някой неблагоразумно е смутил по време на хранене. Капитана добре познаваше този тип хора и знаеше че на тях трябва много много внимателно да се помага. Принципно доброжелателни, можеха да са по опасни от гладиатор борещ се за живота си на арената, ако по някаква причина си решат че си предател.
Александра имаше способността да създава усещане за отместване на пространството когато минава, капитана не познаваше друг освен Атила да прави това и то идеално пасваше на дарбата на Алени да се плъзга над земята. Обичаше да наблюдава ефекта и страшно се гордееше с племенницата си. Природно незлоблив Еридиан набираше години омраза след инцидента с катера на Алени и Атила. За него нямаше съмнение че „инцидента” е саботаж.
(следва продължение)
25.10.2014г.
* Еридиан – общо нарицателно на планети-джуджета зад орбитата на Плутон. Ерида е най-големият открит планетоид. Кръстен е на богиня на отмъщението от древногръцката митология.
* ГВКФ – Галактически въздушно-космичен флот
*Барс – Високопланинска дива котка от рода на пантерите.