автор: ma_gi

Треперещата старческа ръка погали снимката.
И после мрамора.
А после и пръстта под него...
...Сълзите ни,
уви,
не връщат никого,
но спомените как ли се погребват...
Ръката й надигна се към челото.
Не издържа –
отпусна се без сили.
Не й достигна старческата смелост.
Не се прекръсти.
Господи, прости й!
Не я кори –
отдавна си възкръснал,
забравил си
как виеше Мария –
от теб по-мъртва
върху хилядите кръстове
с едничка мисъл:
„Сине!Сине...”
Тя ще прелее виното.
И сълзите.
И свещите в нозете ти ще сложи.
И пак ще те помоли да е мъртва.
Или поне да се прекръсти, Боже!