автор: rumpel

Пътува върху Млечния ни път
една огромна слънчева карета.
И хиляди съзвездия блестят
в резбованата мрежа на небето.

Не паднали през есента звезди
са разпилени - сякаш капки вино.
С любов над тях вселената реди
ребрата на ветрило несравнимо.

И яздеща към мене Еднорог,
пристига Калиопа в полет бръснещ.
Над всичкото това е само Бог,
в космическа енергия възкръсващ.