автор: erka

...последна спирка.
По-безлюдна е
дори и от последния трамвай.
По релсите
шумът си тръгва
със ехото от дрезгавия град.
Последната монета.
Автомат...
Събужда мрака
съдържанието в чашката.
Като бездомна котка - изгладнял,
се плъзва вятърът
в краката ти...

Но няма със какво да го нахраниш.
В ръцете ти - две глътки аромат.

...и нежно го прегръща
мисълта ти,
преди по релсите да се стопи...
До мрак.