автор: Lefty

Аз съм блато, в което крякат жаби пресмехулни.
Отдавна съм с прерязани зеници за светлината,
която пуши - любов със слънцето върти.
Развратница с жадни очи за истини.
В мен отдавна такава не спи
или поне не съм я събуждал-гола самарянка
с хипарски коси и сандали от джойнт.
Хиляди предрасъдъци-ръждиви пирони
точат лиги да ме поръбят, да стана по мярка.
Липсва ми етикета с цена-продава се сухар за
две стотинки...
Без коментар.

Ти си коловозно сива, небрежна.
С прането се бориш в чехли от домашен уют.
Светлината идва от вън-миеш прозорците.
Големи огледала, които поглъщат ръцете ти-
сръчни и малки длета на майстор резбар.
Тъжна си, някак тревожна и битова.
Сълзата застинала в клепача придремва.
Само тя е останала от гладкото езеро, което помня.
Малка продавачка на мечти, по настоящем прислужница
с нов модел прахусмукачка в ръка-
събирачка на боклучета.

...
Какво се случи с нас...