автор: gogata622

Целу ноч по тавън се грома,
я не излезо,що ме беше стра!
До мене мойта само дава зор:
бегай,мое да е некой пор!
А я си мислим - що не идеш ти ма?
Па я че доем теб да те отимам!
Или су тенци,или су айдуци?
Като че се гачкаше със кютуци!
Блаю овцете,кокошкьете креку,
у кошаруту козете вреку.
Да се дигам ръга ме жената!
Све ми напри на синьо ребрата!
А я чека,та чак кага се съмну,
що мене много ме е стра от тъмно,
доби кураж,галоши надену,
кросното от кьилимът измъкну,
нож у панталонете загньето,
узе манаруту от при кюмбето,
зави ногавицете и пойдо
да трепем я това нечъшньо зло!
У магазуту слезо при бурето.
Мину през кочинуту със прасето.
У курникът кокошкьете видо.
Овцете и козете обидо.
Кучето гледам,се е отвързало,
нечъска некъде е избегало.
Кросното у стенуту изпраи,
манаруту до ньега остаи,
и чак тегай дойде ми у акълът,
че не видо у курникът петълът!
За ньега ли нечъска беше зорът?
Петлатога да излечу из дворът!