автор: daro

Когато дядо ти от нивата се връщал
с огромните си рамене,
забравял уморените нозете
и в скута си те е посаждал.
Тогава, едва ли си усетила,
колко мощ присъства
в дЕлото му!
Огледалото е служило за гледане
на прашните му стъпки
по изминат земеделски път.
Навярно, и той не се замислял,
колко тежест може да приеме.
И с какви памуци напоява
зрънцето,
когато с напукани гранитни пръсти
прокарвал е бразди
в косите ти.
Изчерпаното е готово за подарък.

Много трудно ще отгатнем,
колко са човеците в човека.
Но една Човечност Свята
нека в цялост да я знаем...
Нека в цялост я живеем.