автор: apostola

Ще ме търсиш в цветята сред двора.
Ще ме търсиш под дюлята зряла.
Ще ме търсиш сред многото хора.
Ще ме търсиш в пътеката спряла.
Ще ме търсиш във някоя дреха.
Ще ме търсиш сред казани думи.
Ще ме търсиш в най- малка утеха.
Ще ме търсиш под есенни шуми.

Ще ме търсиш във стих недописан.
Ще ме търсиш във някоя книга.
Ще ме търсиш в лИста подписан-
там където и мисъл не стига.

Ще ме търсиш във моя картина.
Ще ме търсиш под къщната стрЯха.
Ще ме търсиш във снежна пъртина-
там, където и стъпките спряха...

Няма никъде да ме намериш.
Просто щото съм винаги в тебе:
във очите ти тъжни и влажни;
във сърцето ти свито и плахо;
във душата ти тиха и кротка;
във красивата твоя походка.
Всъщност в твоето женско начало,
дето името ми е звучало...