автор: kandid

Какъв урок ни дава есента
със този ден на радостно прощаване.
Такава избуяла красота
не се поддава и на поетично описание.
От всякъде обгръща ни сияние –
листа блещукат и небе бистрее
и слънцето със ласкаво око
над нашето униние се смее.
От утре вихри ще завеят
и студ земята ще скове.
Та свиват се сърцата ни от мъка,
О, как ще понесат такваз разлъка.
На мъжество ни учи есента:
Да се оттегляме с достойнство и със красота.
И нищо че напускайки света,
след нас отново слънце ще изгрее.
Не е ли туй най-сбъдната мечта:
Животът да не спира да живее.