автор: sofia_air

Те са тъмни мъже – от умора, загар и от жажда.
Приютяват дълбоко в очите и празник, и мрак.
От онези момчета са, дето ходят по палуба равно,
а се люшкат, когато пристъпват по земната твърд.

Тези морски мъже - от самотния въздух изпити,
имат остри бради, а ръцете, ръцете им, ах -
като клон от вековно дърво са – до рана протрити,
а с невиждана нежност разрязват коравият хляб.

Тези странни момчета - ухаят на пръски и пяна.
За морето тъгуват на суша, а в морето – за бряг.
Те са тъмни мъже – от умора, загар и раздяла.
Но пък те, точно те... носят обич с карат!