автор: tomatroev

Намерих думите. Като Али Баба,
богат съм в поетичната държава.
Не Марко Тотев да ми е съдба,
а стиховете ми пари да правят.

Дали война ще правиш или пък - любов,
накрая все ще стигнеш до просия.
Модерен ли си, без да си готов,
не струваш нищо - пет пари в кесия.

Магаре е, катър, най-много - кон.
Поезията не е дойна крава.
Дори и да не бъдат в Хеликоон,
аз искам стиховете ми пари да правят.

Не е слуга, не е и господар,
макар поезията и да не е стока,
върви добре на черния пазар,
цената и все още е висока.

Просо за слама или зъб за зъб,
живее с натуралната размяна.
За дами - евтин и на думи - скъп,
аз стиховете искам да ме хранят.

От пусто - в празно, ако ми - ще ти...
А някъде, безценен, зрее риска.
Взел - дал, това ще правиш ти.
Край залива пари да правя, искам!