автор: typa

Не мога да съм политик.
Не мога да меря
келепира във всяка постъпка.
А пък след туй да се перя
колко много балъци съм стъпкал.

Не мога да съм политик.
Не мога да хуля
безнаказано всеки, чул- недочул.
А после като разкаяна буля
да се връщам да ближа, където съм плюл.

Не мога да съм политик.
Да се фантазирам,
че съм по-умен, отколкото съм.
А на глупаците, дето презирам,
да им се пуля като таласъм.

Не мога да съм политик.
Не мога да нося
чепици с костюм или златни синджири.
А в същото време да прося
внимание от разни лакеи по села и баири.

Не мога да съм политик.
Не мога да смуча
заучени фрази пред микрофона.
А иначе да не съм научен
как се забиват един-два пирона.

Не мога да съм политик.
Не мога изкусно
да подхвърлям обръчи и порции.
А огледалото, пред което се бръсна,
да подмята лица с безсърдечни пропорции.


Не мога да съм политик.
Не ми е смешно. Простете,
че тук на хумора изневерявам.
Такива са ни политиците проклети,
а редом с тях и ние оскотяваме.

Не мога да съм политик.
Не мога. Нонсенс.
Както не можете навярно и вие.
Чак хваща ме яд. И на тях, и на мен си.
Но, знам кой е виновен. Виновни сме ние.