автор: Rodenavlotos

Моите мисли в нощта са прозрачни, прозрачни...
Капка роса по листенце на чаена роза,
бавно отронена в шепата мека на здрача.
Губя със себе си всички възможни облози –

някой е влязъл във мене, но не през вратата.
Бях я заключила с девет секретни ключалки.
Само отидох за две-три минути оттатък.
Само открехнах за въздух прозореца малко и...

тясно и топло е станало в малката стая,
като при избор на папа, от страсти горещи.
Танц на дервиши накъсани сенки играят -
танц ритуален от няколко палнати свещи.

Може би днеска ще има владетел на храма.
Някой през цели стени и ключалки е минал.
Но от това произтича ли някаква драма?
Време е вече за белия дим през комина.