автор: apostola

Всяка вечер в мен попива
и ме превръща в дунапрен.
Всеки сън във мен приспива
със мисълта, че е рефрен.

Всяко утро ме опива
и ми пробутва своя ден.
Този ден във мен забива
един пирон във моя ген.

За годината събирам
по триста шестдесет и пет.
Тъй полека си умирам
с утеха крехка на поет.