автор: Lefty

Сега ще метна на триножника лист бял да те рисувам.
Пръсти ще прокарвам по платното докато ти се любувам.
С четка ще чертая по кожата нашарена от вени теменужени-
изящни магистрали за пътешествия тръпнещи.
Кръвта ти ярка ще извая с нюанси на червено вино.
Диво-
сърцето полудяло ще пулсира.
Ненаситно за живот ще се преоткрива във поеми.
Дилемите ще нищи във яда си.
И душата ти, часовник стенен ще отмерва времето
в дъга от цветове:
Бяло - за гръдта ти снежна, ненагледна-
планински връх насред дръзка зима.
Жълто - за косите, житни класове извити-
плитки ти руси с аромат на жито.
Синьо - за очите, във които океанът стене,
а небето гълъбово дреме в чаша от кристал.
Зелено- за мечтите и големите надежди-
да се преоткрием безнадежно-
две палави хлапета и сладко от смокини...
Ах, от спомена боли ме.
В лилаво с четката ще пръсна за нощите, в които тишината,
като нашественик ще ляга между нас,
ще се разпада от дъха ни
и обагрена, като жарава ще заспива - кротка Тишина.
На финала с боичката кафява ще целуна шепата земя,
в която аз и ти ще легнем във люлка от забрава.
...
Размечтах се,
а ти боса излезе на пръсти.