автор: Rodenavlotos

Тази сутрин изгрях усмихната.
Пълна с подмолно очакване.
Пълна със бъдещи стихове.
Никакви тръгващи влакове.

Днес съм на края на себе си,
пълна с безброй намерения.
Всеки микрон е потребен,
в моето днешно горене.

Хващам от въздуха нечии
нежни крилати послания,
в дрехи на точки облечени,
като калинки на дланите.

Чувствам се като награда.
Бързам да си се взема,
може би грешно подадена
във бюлетина на времето.

Утре вече ще е дъждовно.
Господ ще си оправи грешката,
без да се отрази съдбовно.
Всъщност е много човешко.