автор: typa

Неясна мисъл, тъй необозрима.
Веднъж е бърза, а веднъж пълзи.
И сякаш, не един, а цели трима
човъркат в нея. Боже, опази!

Дълбоко, вътре там, се сборват двама,
а трети провокира отстрани.
Досущ като във глупава реклама!
И става тя една - махни, махни.

Разменят подло чувства изпод кръста
и съвести пробождат, виж ги ти.
Извън духа на бойните изкуства,
замерят се с профукани мечти.

А те са толкоз кисели и вредни.
Безжалостно опарват паметта.
Нанасят връз душиците им бедни
белязки криви, тъкмо до смъртта.

И тримата неспирно се нападат,
дори когато видно са в покой.
Дали накрая няма да пострадат,
да се спогледат и да кажат - Стой!

Да се превърнат в трима кръвни братя
и три сърца да слеят в миг лъчист.
За тях не знам, но Той ще си изпати.
Ще стане Шизо. Или Егоист.

Във зданието плахо ще пристъпи.
Ще го попитат - Трите имена?
А той ще се смути и ще отстъпи.
- И трите ли? Не зная. Ето на -

и тримата отвътре се спотайват.
Дали сега съм Джекил? Или Хайд!
Не помня... Оставете ме, бе, майна!
Не ми остана даже мегабайт.

Главата ми е куха. Я!! Политам!
Ефирен като хелиев балон...
Не ме дразни, човече. Ще те сритам.
Олекна ми. А ти си като слон.

Почакайте! Къде отиват всички?
Унасям се. Заспивам ли сега,
или се будя! А, защо съм с цвички?!
Памук ли е това, или снега!

Студено ми е. Етерът издиша.
Какво е туй?! Не искам. Затвори!
Вратата скърца. Стяга ми каиша.
Проблясък! Помощ, стаята гори!...

Неясна мисъл, тъй необозрима.
Веднъж е бърза, а веднъж пълзи.
Позната си ми. Ти ли си, любима?
Обичах те, нали? Не ме мрази.