автор: voda

Не защото е есен и падат мъгли,
не защото окапват листата.
Недоносена обич днес в мене боли
и ръми ситен дъжд
по душата ми.

Колко бързо си тръгна последното лято!
Не почака да цъфне ръжта.
И наместо да стигна до жътва богата,
аз откъснах
зелена мечта.

Как сега да се радвам на зрялата есен,
щом небето остана без птици?
Ти до мене се спря –
като стих,
като песен...
За да видя
и как си отиваш.