автор: daro

Аз съм метача на звезди,
но не на онези
които умният Рошльо
(дето се плези и знае)
нарече ги, вечност.
Аз съм ведър метач,
който е прах
и „съм” го измете.
Отпрати го в сън –
кварц да пресява
на въздишки и слава.
„Аз” е съвършеният Княз,
който не свири, не духа...
Той събира в шепа
роси
и с тях ще се храни
в среднощна вечеря.
Не мислете това за
сълзи –
това е другата смет,
която и нея обича!
Едната - в радост.
Другата – в горест.
...
А Рошльото е закачалка,
на която умните висим
относителни и светли.
Звездата ни е преходна –
оплодена и раждаща.
Звездите танцуват във вечност
неизменно с Княза

на Святост
приложена в Живот.