автор: jantreya

От въздуха, затворен в стаята,
преда влакна за да зашия
на тишината си омаята,
и излинялата магия.
Ще мога ли да реставрирам
разкъсаната си надежда.
Дори последна да умира,
в ръцете ми е просто прежда.
Ръцете ми са стан тъкачен.
Втъкавам времето, кръвта си,
сълзите си когато плача,
и на сърцето си пригласям.
Омръзна ми да съм различна
защото вътрешно самотна
не мога да не се обичам,
а любовта е доживотна.
Животът ми е ръкоделие.
Преда, тъка, кроя и шия
от понеделник до неделя
различната си орисия.