автор: Lefty

Живял нявга та до ден днешен един сив врабец на име Его. Първоначално се казвал Санчо, но с времето другите врабци започнали да му викат Его. Мъката на Санчо, пардон Его, била че е прост, сив врабец, който никой не забелязвал. Освен това имал ишиас и проблем с ерекцията.
Врабките странели от него, въпреки всеотдайното внимание което им оказвал. Поради финансови причини бил социално непривлекателен и неподходящ за свиване на гнездо.
В представите си Его се виждал, като паун, цветен и интересен, заобиколен от крякащи възбудени врабки. Обикновено стоял самотен в дома си и мислено псувал съдбата за лошия си късмет.
Бил безнадежно влюбен в най-секси врабката в ятото, но тя си падала по сина на съдията, заможен бизнесмен с минало.
Его имал само един приятел, скромния и състрадателен Кихот. Голям идеалист бил този Кихот, живеел по-бедно от повечето врабци, но бил най-дружелюбният и усмихнат сред тях. За него всички чаши били пълни, та чак преливали, всички врабчовци били добри и качествени пичове. Следвайки неписана логика и той бил влюбен в най-секси врабката, но му стигало да и се радва отдалеч, защото инстинктивно бил свободолюбив и щедър по душа и не се нуждаел да притежава въпросната врабката на всяка цена.
Между другото тя се казвала Доли. Красива птичка, с големи сочни очи и чувствена човка. Его я съзерцавал с дни, пърхал уж случайно покрай нея, мечтаейки тя да го забележи, но уви вкусът и бил крайно едностранчив. Падала си по скъпи дребни и не толкова дребни "жезненоважни" аксесоари и естествено по най-заможния ерген, сина на съдията. Прозаична врабка била Доли, но за Кихот била прекрасна във всяко отношение, докато Его копнеел да я има, за да предизвиква поне с нещо завист у другите врабци, а и искал да я чука. Надявал се, че по този начин ще реши проблема си с ерекцията. Друга драма в душицата на Его бил фактът, че родителите му били част от малко провинциално ято, със скромни възможности и без образование. Това, че били кротки и трудолюбиви врабчовци не било причина Его да ги уважава, напротив срамувал се от тях и за пореден път проклинал съдбата си. Трудно му било да се побере във врабчовата си перушина, че не е богат и привлекателен и никой не го брои за фактор в ятото. Много му се искало да бъде Его от представите си. По цели нощи не спял и се чудел как от сив врабец да стане обществено значимо пиле.
Една нощ просветлението го сполетяло- щял да стане стихоплетец и да напише песен за Доли, която между другото го раздавала певица, пеела по баровете, но мечтаела за певческа кариера поне на национално равнище. Така, Его се надявал да добие популярност, да спечели пари и да се присламчи до деколтето и сърцето на Доли. Разбира се той нямал дарба за стихоплетец, но пък най-добрия му приятел Кихот бил ненадминат в реденето на мерени слова. Въпросът бил как да го убеди да участва в плана без да разбуди силното му чувство за етичност. Его се досещал, че и Кихот като него е влюбен в Доли, та в това светло чувство привидял вратичка, която да накара приятелят му да участва в играта. Бил убеден, че мисълта да напише песен за Доли, ще накара Кихот да даде най-доброто от себе си. Речено сторено. Обаче оставал въпросът, как творението на Кихот да бъде представено, като негово без последният да разбере измамата и да възроптае. Дълго време мъдрувал сивият врабец, борил се с крехката си съвест, но стигнал до извода, че в името на успеха си трябва да жертва приятеля си. Домъчняло му за Кихот, но мъката му траяла минути. За негов късмет Кихот бил нелегален емигрант и понеже не бил конфликтен, даже по-скоро бил благ и смирен, когато се появил в ятото никой не му обърнал особено внимание. Правилата на врабчовците гласяли, че само в случай на агресия и заплаха от страна на емигрантите, последните бивали екстрадирани по родните места.
За радост на Его, той работел, като обикновен чиновник в една от фирмите на сина на съдията - Хуан, който се явявал гадже на Доли. Хуан бил ужасно ревнив и собственически настроен спрямо Доли. Искал да е сигурен, че той е единственият, който има вземане даване със съдържанието на бикините и. Освен това държал имиджът му на голям ебач да всява непрестанен респект у останалите врабци. Мисълта някой да сваля приятелката му го докарвала до дива ярост и омраза. От тези силни чувства решил да се възползва Его, за да се отърве от приятеля си Кихот, след като го използва.
Планът бил перфектен, само трябвало да подшушне на Хуан, че Кихот задява Доли и последният щял да бъде моментално екстрадиран обратно в родното си ято. Оставало да реши под какъв претекст да накара Кихот да свърши неговата част от плана. В крайна сметка решил да излъже, че Доли е поискала той да и напише песен. Его щял да го раздава посредник между двамата. Разчитал на вродената свенливост на Кихот, както и на необикновената му почтеност. Той никога не би налетял на мацката на друг врабец.
Минали дни, планът на Его сработил, но само донякъде. Гигантският му егоизъм не позволил да прецени правилно ситуацията и тя излязла извън контрол. Кихот написал чудна песен, която Его представил за своя пред Доли. Суетата и бил поласкана, както и алчността и за слава. За благодарност, тайно направила свирка на Его по негово настояване, макар че тя от малка била свикнала да прави подобни благодарствени подаръци. Чувствените и устни с отработени движения вдигнали малкото пишле на Его и той за по-малко от минута стигнал до края. Харесало му да слага рога на най-желания ерген в ятото, така се почувствал значим. Започнал да планува как да продължи да изнудва Доли за нейното благоволение да му пуска аванси, не смятал да се задоволява само със свирки, искал всичко. Пораснало му самочувствието на Его и решил преди да натопи Кихот да поиска от него да напише още няколко песни. Размечтал се как кесията му ще се пълни, а краката на Доли ще се разтворят за него. Докато блуждаел в облак от мечти, не забелязал че един от бодигардовете на Хуан го видял да се измъква тайно от съблекалнята на Доли. Естествено Хуан бил бесен и наредил веднага да му доведат Его. Наказанието било да го хвърлят на котката.
Така в един ярък, слънчев ден, дакато Доли разпявала новата си песен, Его преминал в отвъдното. Остатъкът от перушината му Кихот предал на бедните му родители. Погребали го в скромен гроб, който всъщност Его бил почнал да копае за единствения си приятел.
От този ден останалите врабци започнали да го зоват Его, и така разказвали историята му на децата си с цел да ги поучат.