автор: Rodenavlotos

Случвало се е да ме погалят.
Не много често, но се е случвало.
Гледам се сега в огледалото,
мисля си: ако бях куче -

както безусловно обичам,
някой щеше за мен да тъгува,
щеше в очите ми да наднича.
Нямаше да се сбогуваме

с първия полъх на вятъра,
нито с първия сняг на зимата.
Любовта не е само лято.
Ако я има – има я,

без да ти обира джобовете,
без да си търси версиите.
Не трябва да разравяш гробове,
за да възкресиш месия.

Но това са само теории,
а теориите са суха слама.
Само докато ги говориш –
хвръкне искра и пламнат.

А на мен така ми се иска
нещо хубаво да ми се случи.
Нещо жизнено - като огризка
за очите на гладно куче.

И когато нощем тревогата
тези странни мисли дотътри,
ми се приисква да мога
да се погаля сама отвътре..