автор: Bockpece

Между нас има повече разстояния,
отколкото допири
(мирише на разтопена захар по печена ябълка).
Между нас профучават
желания, нежности...
но ние сме неподвижни
(сладък дим докосва детски носове).
Неподвижността е състояние
на движението, което не иска
да бъде направено
(пукащи кестени в хартиена кесийка
топлят ръцете).
Неподвижността е крачката,
която не правим,
за да влезем в огледалото,
където сме истинските “аз”
(мирише на Коледа),
такива, каквито сами не можем
да се видим,
такива, каквито сме в другите очи,
които превръщаме в огледало
(тихо е – спомнено детство).
Между нас има едно разстояние.
До Коледа.