автор: erka

...посреща ме хладното
есенно слънце -
с ръждиво букетче
в премръзнали шепи...
Не му нося подарък.
Аз просто се връщам
със всичко, което на тръгване взех.
Във сака ми само... усмивките летни
по тънките дрехи на топъл ескиз
и шепичка пясък - заседнал в тегелите,
със дъх на море, което шепти
за тъмните стъпки, отмити от прилива,
за лепкава жега със влажни ръце.
За дългите изгреви - приютени в скалите.
За кратките нощи.
За вечния бриз...

Не нося подарък.
Аз просто се връщам -
облечена в тънко ръждиво каре,
в което лежерно е вплетено слънцето
на всичко, което
на тръгване взех.