автор: vladun

В хотел, наречен Седмото небе,
сме с тебе. Как не ни се връща!
От дъх по-кратък полетът ни бе
и всеки кацна в свойта къща.

След само седмица - или след две -
ще зазвъни дъга – подкова –
и тоя звън до болка ще зове
да затрептим с криле отново.

И ще звучи соната за врабец
и вятърно виолончело,
осмислим ли, че Седмото небе,
не е хотел, а къщичка на село.